Навлизам във втората седмица от програмата си в кондиция и баланс. Странно е, но – въпреки че прекарах последните дни болна – се чувствам супер. Болестта ми попречи да направя планирания брой тренировки, но не и да се храня качествено.
Всъщност се храня по начина, който практикувам отдавна, с тези разлики: порциите ми са по-малки и избягвам чаша вино с вечерята (тази седмица съм изпила само една). Сега приемам 1 или 2 плода дневно и по този повод трябва да споделя следното:
Програмата „Промяна” работи върху овладяване на желанията за сладко. Препоръчваме на участниците да ограничат плодовете и сладките храни през втората седмица и да ги спрат напълно през третата. Целта е да не усещат сладкия вкус за известно време, така че вкусовите рецептори да се пренастроят; по-точно, да се върнат в своето правилно „начално” положение.
Онези, които са го направили стриктно, добиват по-фино усещане от колко захар всъщност има нужда тялото им и как реагира на нея. Спазвах подобно ограничение и направих пълно изключване на захарта за около 2 месеца, включително по време на последното издание на „Промяна”. Единственият подсладител, който (рядко) ползвах, беше стевия.
Опитът ми се отрази отлично: успях да премахна напълно желанията си за сладко. Намерих естествения си апетит за сладост и вече не ям толкова много плодове и мед. Хапвам сладко, но го правя съзнателно и контролирано, с наслада и без да прекалявам.
Постигнах целта да намеря естествения си апетит за сладко, така че по време на тази промяна няма да ограничавам напълно плодовете и други естествени сладости. През седмиците преди „моята промяна” установих, че се чувствам по-добре с малко захар и 1-2 плода на ден, около времето за трениране, Зумба или спринтове. Ако пропусна бързата захар преди или по време на „Сила и кондиция” или Зумба и почувствам нужда, приемам я след това – най-често под формата на плод или домашен сладкиш (опитах и празничния домашен сладкиш след 1 кръг от великденската тернировка).