Благодарим на всички, които се присъединиха към есенното планинско предизвикателство – бяхте невероятна компания на място, което няма да забравим. Благодарим на Живко, Данчо и Стефан, на Кики, Невена и Аурелия – за отзивчивостта и професионализма. И на времето, че беше с нас от край до край, за да се насладим на тези страхотни четири дни. На планината, на скалите, на есента…
Този лагер постави летвата наистина високо. Къде ли ще ни отведе следващият?
Контролиран хаос в загрявката преди Шипка…
Ще го изкачим – ако се налага и в планк.
Вечерна разходка по двойки. Дали някой, освен водачите, очакваше…
… че на върха ще е вече тъмно, а все пак трябва да се върнем обратно.
Ами събрали сме се тук за малко скално катерене.
Ето на тази скаличка например.
Или на тази, който предпочита.
Все напред, госпожице Райкова. Ако вече няма напред – може и нагоре.
И докато другите се заиграваха с гравитацията, Невенка и Аурелия намериха време за малко акро йога.
Третият ден ни посрещна с разходка в гората. Пак напред, пак нагоре.
И още по-нагоре, и още по-нагоре.
Докато вече нямаше по-нагоре.
Изглед към Стара планина, Искърското дефиле и връх Ком, измежду цялата красота наоколо.
Усмивки след часовете по ориентиране. Бонус: любимият ни сервитьор на 240 градуса спрямо главата на Данчо ; )
Здрави заедно, под водопада.
Есенна паша за полудивите коне около хижа “Пършевица”.
Още една гледка от най-високата точка на похода ни…
и панорама от върха.