Ако никой не те подкрепя

Важен принцип в тази програма е развиването на умение да владееш своя избор.

Става дума за способността да разпознаваш всеки свой добър избор и да се поздравяваш за него, колкото и малък да изглежда той. По този начин повишаваш своите увереност и ефективност.

Също така става дума за способността да виждаш възможност за самонаблюдение и подобрение, когато направиш не толкова добър избор. По този начин повишаваш своята дисциплина и мотивация.

Вторият аспект на умението да владееш своя избор е да се освободиш от нуждата да определяш себе си като “добра” или “лоша” по отношение на своите решения.Грешните стъпки не означават, че не те бива, а само че си направила нещо, което не ти върши работа. Научи се да не приемаш грешките лично и ще започнеш да се радваш на повече постоянство и устойчивост.

Правиш грешна стъпка -> анализираш -> разбираш поуката -> продължаваш напред с повече опит.

Третият аспект на умението да владееш своя избор е поемането на пълна отговорност за всичко, което се случва с теб и около теб. Това е единственият начин да се чувстваш силна, вътрешно мотивирана и да продължаваш да се стараеш за по-добри навици и качество на живот.

Само чрез поемане на отговорност за всичко, което се случва с нас и около нас, можем да прогресираме качествено и без сериозни отклонения.

Но има нещо, което жените често споменават – и това е нуждата от подкрепа: от близки, партньори, приятели, членове на семейството, хора от нашата общност.

Може да бъде наистина отчайващо, когато усещаме отблъскване от близките си или когато хората, от чиято подкрепа се нуждаем най-много, не ни приемат сериозно. Не разбираме как е възможно да не са до нас, ако наистина ги е грижа. Казват, че ни обичат, а не ни подкрепят. Усещаме противоречие и това ни наранява.

Едва ли има жена, която да се е опитвала да направи голяма промяна в живота си (независимо дали в здравето, спортната форма, кариерата, взаимоотношенията или нещо друго) и да не е усещала липсата на подкрепа.

Колкото и разочароващо и объркващо да е, това не означава, че другите хора трябва да се променят. Означава, че промяната е нещо, за което ти трябва да поемеш пълна отговорност.Нямам предвид, че трябва да се съгласяваш с начина, по който някой се държи с теб – не говорим за оправдаване на поведението на другите.

Говорим за работа върху вътрешните ти нагласи. Да разбереш какво се случва и как можеш да се приспособиш, за да бъдеш щастлива и да продължиш напред.

Осъзнай, че хората винаги ще правят това, което правят. Тяхна работа е да бъдат себе си.

Така че всеки път, когато се питаш “Той (тя) защо прави това? Не го (я) разбирам!“, запомни: те са те, ти си ти. И всеки от нас ще прави нещата така, както ги прави.

Започни с нагласата, че хората никога няма да се променят. Защо тази стъпка е важна? Защото ако единственият ти план е да се опитваш да убедиш хората да бъдат в твоя отбор, този план е безполезен.

Те могат да се променят, но може и да не се променят. Дори да го направят, все още е има риск – защото по този начин ги придържаш към някакъв твой стандарт, за да може ти да си щастлива и на теб да ти е удобно. Но така твоите щастие, действия и резултати зависят от другите.

Прогресът ти не трябва да зависи от другите, защото няма как да контролираш това, което те казват и правят. Да обвързваш щастието си и способността си да действаш с другите е не само загуба на време, но е и несправедливо спрямо тях.

Представи си, че някой дойде и ти каже: “Мога да сбъдна мечтите си, но само ако ти се промениш.” Как ще се почувстваш? Какво ще си помислиш? Ако харесваш себе си и не искаш да се променяш, едва ли ще ти допадне идеята да се променяш, за да бъде другият човек щастлив.

Ключът тук е да запомниш, че няма “правилно” или “грешно”. Това е най-трудната част. Да не позволим на твърденията “трябва” да ни улавят в капан:

“Съпругът трябва да издържа жена си.”
“Приятелите трябва да се радват един за друг.”
“Хората трябва да признаят, че правя нещо добро за себе си.”
“Близките трябва да искат да ми помогнат.”

Чуваме тези изявления около себе си и си мислим: „Да, така би трябвало да бъде!“.

Но какво се ако тези “реалности” не се случат? Защото понякога, по различни причини, те не се случват. Как ще реагираш?

Като продължаваш да се ядосваш, гневиш, сърдиш и крещиш, надявайки се хората да бъдат различни? Или като направиш нещо различно, например да пренастроиш нагласите и очакванията си? Ще продължиш ли напред, въпреки че не намираш нужната подкрепа, или ще се откажеш?

Аз винаги избирам второто, но знам, че може да е трудно и объркващо.

Защо има вероятност близките ни да не ни подкрепят и да не се радват за нас?

Поемането в нова посока – особено когато е свързана с развиетие – може да накара другите да се почувстват изоставени. Това не е твоя вина. Всъщност можем и трябва да правим всичко, което искаме. Но това означава, че ние също трябва да проявим учтивост към околните, дори когато не “получаваме” или когато не сме съгласни с техните отговори.

Хората обичат да поддържат условия на играта равни. Чувстваме се “в безопасност”, когато всички продължават по стария, познат начин. Това кара всички участници да се чувстват утвърдени и утешени.

Но когато искаме да се развиваме или променяме, това понякога може да засегне липсата на амбиция в другия човек и да го накара да се почувства безсилен.

Често жените в тази ситуация го приемат лично и си мислят, че те грешат някъде или че правят нещо нередно. Но проблемът не е в нас. Проблемът е, че нашите амбиции изваждат наяве несигурността на другите.

Неувереността на околните не е наша работа. Точно както нашата неувереност не може да бъде поправена от някой друг.

Когато сме разочаровани, объркани или неуверени, ние не се чувстваме така, защото никой не ни подкрепя. Чувстваме се така, защото се изправяме срещу тези свои несигурности и е трудно и искаме някой друг да поеме отгворност за тях. По този начин избираме да дадем и част от своята собствена сила.

Трансформацията в мисленето и в поведението се случва, когато осъзнаем тази истина. И когато приемем, че трайната промяна ще се случи само когато поемем отговорност и когато знаем, че можем да разчитаме на себе си, независимо какво.

За мен това се свежда до следното – не приемай нищо лично.

Това е едно от „Четирите споразумения“ (книга от Дон Мигел Руис). Каквото и да правя, то зависи от мен и е 100% мое решение. Искам нещо различно или нещо повече за себе си. Това е моята мечта и моята визия, моят план и моята идея. И в крайна сметка моя отговорност е дали работи или не.

Да прехвърлям отговорността на някой друг означава да избягвам собствената си сила. Това подкопава процеса и е пряк път, който в крайна сметка ни отдалечава от целта.

И така, има ли нещо, което можем да направим, за да спечелим подкрепата на дригуте?

Най-добрият инструмент (освен манипулацията), който някога съм виждала в действие, е личният пример. Когато показваш страст и вълнение, позволявай на другите да почувстват тази сила от теб. Бъди пример за жена, която може да се справи сама, когато е необходимо. Бъди жена, която може безмилостно да впрегне ентусиазма си. Нека околните видят как изглежда това.

Отначало няма да го разберат. Може да правят коментари или забележки. Но с течение на времето, когато си последователна и намираш начин, ще се почувстват привлечени и е много вероятно да пожелаят да се присъединят.

Изисква се последователност, дисципина и сила, за да очароваш чрез личен пример. Енергия ти става магнетична. Хората искат да бъдат част от нещо толкова положително и силно.

Ти имаш достатъчно увереност и ефективност, за да направиш скока – дори и ако се налага да го направиш сама. И ако забелязваш, че се разстройваш и не успяваш да действаш, защото никой не те подкрепя, то знай: животът те кара да правиш равносметка на собствената си несигурност.

Това е начинът на твоето висше “Аз” да те попита: “Наистина ли си готова да се отдадеш на своята страст и на мечтите си?”.

Как би му отговорила?