Коя е твоята стара история

Повикай своя мъдър вътрешен родител, за да ти помогне да преодолееш цикъла на лишаване-ограничение.

Докато се опитваш да променяш навиците си може да си изненадана да срещанеш своето вътрешно дете. В процеса на образоване, прилагане и трениране на новото поведение изведнъж детската част от твоето съзнание може да започне да се тръшка “Мой е. Искам си шоколада”.

Или пък младежката част от теб да започне да се бунтува, да нарушава правилата или да шокира въображаеми родители, които са прекалено скучни, глупави и не разбират нищо: “Не можеш да ми кажеше какво да правя. Ще изям сладоледа въпреки всичко.” 

Коя е твоята стара история?

Ако забележиш, че твоя вътрешен “досаник”  се появява понякога, не се притеснявай. Често може да се случи, когато се опитваш да се приспособиш към нещо ново и се опитваш да се откажеш от старите навици.

Отчасти това е така, защото често вземаме решения за днес или утре въз основа на стари истории, които сме научили в миналото. Често това са истории или сценарии за това как нещата „трябва“ да вървят или как нещата са вървели преди.

Може би истории като тези:

• За да отслабна, трябва да ограничавам храната.
• Ограничението трябва да е сериозно, ако искам да постигна добри резултати.
• Необходими са ми строги правила, за да постгна целта, иначе няма да успея.
• Ако наруша правилата, дори само малко, тогава съм лоша и съм “прегрешила”.
• След като съм “извън плана” тогава, майната му, ще ям каквото си поискам.
• Чувствам се ужасно. Нямам воля. Винаги се провалям. Никога няма да ми се получи.
• Момент… вероятно имам нужда от по-строги правила.
• За да отслабна/бъда във форма, трябва да намеря още по-добър режим…

И така нататък. Да разчиташ на минали истории и сценарии, за да ти кажат как да действаш сега, рядко помага. Овобено, когато се опитваш да се промениш, опитвайки нещо ново и различно.

Един от проблемите е, че не винаги можем да използваме миналото, за да предвидим бъдещето.

Твоята история може да е написана, когато си била на 5, или на 10, или на 15, но да не е от значение сега за теб като възрастен човек.

Освен това мозъкът ни избирателно запомня нещата.

Можеш да си спомниш лошите неща („Не успях!“) и да забравиш добрите неща („Опитах и успях да се придържам“). Или може да си спомняш, че нещо е „работило“ (като екстремна диета), когато всъщност не е.

Например:

Лишенията, ограниченията и “правилата за хранене” изглеждат така, сякаш трябва да работят. Но всъщност не е така.

Причините са много.

Не можеш да накраш или “хакнеш” някого да се промени. Включително и себе си.  Да бъдеш изключително строга и да се самообвиняваш не работи. Телата ни са развили механизми за предотвратяване на глада. Тези механизми могат да оформят нашите мисли и чувства.

В основата на това поведение стои предположение: аз съм лишена. Мога да се „бунтувам“ или „да се лекувам“ с ядене на „забранени храни“.

Ако се съсредоточаваш върху „всичко или нищо“, и мислиш само какво да спреш да ядеш или „Всички въглехидрати са лоши“, “тогава ще бъде по-вероятно да вижадш въглехидратите като пословичния „забранен плод“.

Твоето вътрешно дете ще се разбунтува и можеш да забележиш как посягаш към кутията с бонбони.

За щастие ти също носиш и зрялата жена в себе си.

Това е тази част ума ти, която решава проблемите, разбира причината и следствието, мисли за дългосрочните последствия и се държи като добър родител.

Точно както добрият детегледач знае кога детето има нужда от дрямка или е капризно или свръхстимулирано след дълъг ден с дейности, твоят възрастен мозък може да разпознае, успокои и утеши мозъка на твоята детска част.

Готова ли си да експериментираш с нова нова история?

Следващия път, когато се уловиш, че си мислиш, “Майната му, ще изям тортата!” или “Искам сладко” спри за секунда и се докосни до грижовната и подкрепяща жена в себе си.

Попитай се в този момент на колко години се чувстваш. Чувстваш ли се като малко дете, което иска лакомство, или като бунтарски тийнейджър?

Какво би направил или казал моят мъдър вътрешен възрастен в момента?

Надявам се, че зрялата жена в теб ще бъде мила, любяща и състрадателна, но също така честна и твърда. Тя не би позволила да се ограничаваш прекалено много или да си навредиш, но също така не би ти позволила да се измъкнете с измама.

Може също да седне с теб и да раговаряте с разбиране и състрадание, за да разбере как се чувстваш и от какво имаш нужда в момента.

Днес се опитай да напишеш своята нова история за възрастни

• История без сурови правила и наказания.
• История, пълна с любов, мъдрост и състрадание.
• История, в която усещаш какво иска тялото ти и от какво има нужда, вместо да разчиташ на „правила“.
• История, която те отвежда там, където искаш да отидеш, следвайки нежните напътствия на совоя собствен мъдър вътрешен родител.

Какви са твоите стари истории за храната, движението и тяло ти?

• Очакваш ли да се почувстваш лишена?
• Създаваш ли строги правила или строги планове?
• Въздържаш ли се от определени храни, но по-късно наваксваш с тях?
• Мислите ли всичко или нищо?
• Твоят вътрешен диалог за храната кара ли те да звучиш под 18 години?
• Критикуваш ли се остро?

Как ви действат тези сценарии и истории?

Как ти помагат? Как ти въздействат? Какво ти дават?

А какво ти отнемат? 

Ако си разказваш тези истории през следващите 20 години, какво може да се случи?

Какво се случва, ако запишеш тези истории?

Напиши мислите си за храната, движението и своето тяло на лист хартия или в дневника. След това ги прочети. Или ги продиктувай на телефона или компютъра си, след което ги изслушай.

След като видиш историите си „на хартия“ или ги чуеш… това променя ли твоята гледна точка?

Тествай историите и предположенията на своя вътрешен глас. Дали всяка история е напълно вярна през цялото време? Откъде знаеш със сигурност?

Каква история би искала да имаш от тук нататък? Какво може да е различно?

Историите често започват с подкана, като „Имало едно време…“

Какво се случва, ако започнете нова история с „Хей, приятелко…“?

Или „Веднъж имаше една жена, който се стараеше много и се натъкна на някои препятствия…“