Доверие или контрол
Рано или късно идва момент, в който жените осъзнават, че основното препятствие пред постигането на трайна промяна е начинът им на мислене.
Обикновено те саботират собствените си усилия с чувство на разкаяние, вина, самоомраза, самоотвращение и отчаяние. Тези усещания са нормални, но ни карат да се чувстваме ужасно и ни пречат да поддържаме постоянство.
Затова често си мислим, че нямаме достатъчно воля, дисциплина, мотивация и губим контрол над нещата.
Когато преди 8 години осъзнах всичко това, разбрах, че е време да пусна контрола и да се науча да се доверявам на процеса.
Преди това бях обсебена от храната и тренировките. Кога е следващото ми хранене? Имам ли приготвена и готова храна? Кога мога да си позволя “прегрешение”? Колко хранения/тренировки/калории ми остават днес? Ами ако там, където отивам има само храна, която не мога да ям?
Имах атлетично тяло, но се чувствах измъчена от нуждата постоянно всичко да е под контрол. Когато нямах възможност да управлявам храненето си, да тренирам по програма или когато се случваха прегрешения като сладко / преяждане или нещо не е по план, появяваше се голяма вътрешна тревожност и безпокойство.
Осъзнах, че не аз контролирам храната и тренирвките, а те мен.
Дойде момент, в който вече не издържах на вътрешното напрежение. Но много се страхувах, че ако не се храня и не тренирам по този начин, няма да изглеждам в добра форма. Забелязвах мисли като:
- Какво ще кажат моите клиенти?
- Ами ако изгубя доверието им?
- Дали мъжът ми ще спре да ме намира за привлекателна?
Всичко звучеше много страшно, но в същото време не издържах на напрежението от постоянния контрол.
И един ден си казах: “Добре, хайде да видим какво толкова може да се случи, ако страховете ми се сбъднат.” Позволих си да си представя тези най-лоши сценарии. Успях да видя и да усетя какво ще се случи.
Сlед това се запитах – ако нещата действително се развият по този начин, ще имам ли сили да се справя? Ще мога ли да продължа напред?
Отговорът беше “Да”.
Разбира се, дадох си сметка, че също така ще изпитвам и тъга и че няма да ми бъде лесно. Но това беше ок, защото в крайна осъзнах, че мога да се справя с всичко.
Позволението да материализирам страховете си в ума и осъзнаването, че имам сила и увереност да се справя с трудните моменти, ми помогнаха да се освободя от нуждата да контролирам и да започна да се доверявам – на себе си и на процеса.
Доверието е обратното на контрола. Когато се отпуснем и си позволим да правим достатъчно + се настроим за дългосрочна промяна, храната спира да има власт над нас.
Не се опитваме да я контролираме и тя не ни контролира.
Старата нездравословна връзка с храната избледнява и става незначителна. А това пространство и капацитет да започнем нова, по-здравословна връзка.
Упражнение
Запиши 3-те най-ужасяващи изхода, които можете да си представитш ако започнеш да се отказваш от своя контрол върху храната. След това помисли как се сбъдват. Представи си ги, усети ги и се запитай: “Мога ли да се справя с това? Бих ли мога да продължа да живея след това? Ще оцелея ли?”
Между другото, отговорът е да, но ще те оставя сама да осъзнаеш това.