Нуждая се, искам, трябва
Защо се храниш? Наглед лесен въпрос, на който обаче понякога е трудно да отговорим.
Следващия път, когато започнеш да се храниш, спри и помисли защо го правиш. Какво определя твоя избор? Какво ще задоволиш – нужда, желание или убеждение (например че трябва да се храниш по определен начин).
Ако отговорът е, че имаш нужда да се храниш, това предполага, че задоволяваш своята биологична нужда от храна.
Ако отговорът е, че искаш да се храниш, това предполага, че задоволяваш психологическо или емоционално желание, или апетит.
Ако отговорът е, че трябва да се храниш, това предполага, че следваш външни правила като режими или диети.
Понякога е особено трудно да разграничим нуждата от желанието или самовнушението. Нерядко физическото усещане за глад и сигналите за нуждата от храна биват замъглени от “шум”. Ето няколко примера за такъв “шум”:
Мислим това: “Часът е 12:00 – време е за обяд. Ще се нахраня, въпреки че не съм гладна.“
Чувстваме това: “Какъв ужасен ден! Заслужавам да се поглезя с десерт.”
Средата около нас ни кара да усещаме различни неща, например тези: “Ммм, ароматът от тази пекарна е страхотен!“, “Какво ли мислят или очакват околните?”, “Баба ще ми се обиди, ако не си хапна от нейния кекс.“
Вината за този шум не е твоя. Шумът на мисълта “Изяж това веднага!” може да бъде силен и натрапчив.
Когато не можеш да го изключиш, най-доброто, което можеш да направиш – спри,забележи, назови. Опитай се да разгледаш обстановката възможно по-детайлно.
Кои сигнали ти казват от какво имаш нужда, какво искаш или какво би трябвало да ядеш. Дали тези сигнали са мисли или телесни усещания?
Изучавай разликата между “нуждая се”, “искам” и “трябва”. Целта е да разбереш дали сигналите идват под формата на физичеки, емоционални или мисловни сигнали.
Какво преживяваш в този момент?
- Чувстваш ли се физически гладна (например трепериш от глад, имаш замайване, напрегната си)?
- Какво усещаш емоционално (щастлива, тъжна, превъзбудена, разстроена)?
- Какво мислиш (мислите ти са бързи и препускащи или по-скоро са спокойни и уравновесени)?
- Какви са обстоятелствата, които определят състоянието ти в момента?
- Какво правиш с тялото си в момента (движиш ли се, каква е стойката ти)? Какво е дишането ти?
- Какво е обкръжението ти в момемнта (какво виждаш, чуваш, надушваш – храни, предмети, светлини около теб, на открито или на закрито се намираш)?
- Кой е в обкръжението ти? Как определени хора около теб влияят на усещанията ти?
- Притискат ли те срокове, взаимоотношения, отговорности?
Преди всичко, опитай се да наблюдаваш обективно, без да променяш или коригираш каквото и да било. Това са реакции, които се случват предимно извън нашето съзнателно възприятие. Колкото по-скоро осъзнаеш усещанията си, толкова по-наясно ще бъдеш какво стои зад тях. По пътя към източника на тези усещания ще разбереш своята дълбока мотивация и разликите между “нуждая се”, “искам” и “трябва”. Всяко от тях си има собтвен набор от усещания.
Осъзнаването води до разбиране и до промяна.
Споделям с теб историята на Диана, която ще ти помогне да вникнеш в концепцията.
Моят най-голям урок е изкуствто да спра, да забележа и да назова. Старая се много в здравословните навици – храня се добре и тренирам редовно.
Един ден отидох на кино. Въпреки че предварително си обещавах и се заричах да не ям пуканки, все пак си купих. След това не се чувствах добре – физически и психически.
Най-неприятното беше, че въпреки че знаех и се заричах да не го правя, не разбрах какво ме накара да го правя. Отдадох го на навика.
Няколко месеца по-късно отново отидох на кино. Влизайки в киното очаквах да се случи същото. Затова си казах „Просто се наслади на аромата на пуканките.“ Така и напарвих. Вдишах дълбоко и забелязах едно странно усещане в стомаха си. Мога да го опиша като нужда. Нуждата да бъда обичана, нуждата да бъда успокоена, нуждата да се чувствам сигурна.
Спирайки, набалюдавайки и забелязвайки какво се случва в главата, в тялото и в емоциите ми, аз успях да видя нуждата зад нуждата. Успях да остана с дискомфорта на тази смесица от емоции и ясно да разпозная, че усещах нужда, която пуканките никога няма да могат да удовлетворят.
Нуждая се, искам, трябва. Защо се храниш?