Постоянство вместо наваксване

Постоянство вместо наваксване – каква е разликата?

Постоянството е свързано с настоящия момент и с прошката. Да сме постоянни означава:

– да се конценрираме върху плана си и да го следваме ежедневно с малки стъпки;

– да знаем, че невинаги ще успяваме да изпълним плана си;

– да умеем да си прощаваме в моменти на слабост.

Когато си концентрирана върху постоянството, можеш бързо да се върнеш в ритъм. Въпреки трудностите, можеш да се придържаш към плана. Това се случва незабавно, без самосъжаление и без да се налага да наваксваш за всичко, което вече се е случило. Когато си концентрирана върху постоянството, винаги започваш начисто.

Наваксването е свързано с миналото и с чувството за съжаление.

Когато наваксваме:

– действията ни са продиктувани от вина и неудовлетворение;

– опитваме се да поправим нещо старо, а не да изградим нещо ново;

– поведението ни често е импулсивно, прибързано, гневно.

Едно от най-показателните проявления на наваксването е начина, по който тренираме.

Защо тренираме?

В дългосрочен план, тренирането “за да горим калории”, “за да компенсираме преяждането” или “за да поправим грешките” е план, обречен на провал. Много вероятно е този план да е изпълнен с хронично недояждане и изтощение. И двете са напълно ненужна част от пълноценния начин на живот.

Наваксването чрез упражнения има доста висока цена от емоционална гледна точка. Крайната (но често срещана) нагласа спрямо тренировките превръща движението в скучно и тежко занимание, а храненето – в грях. Ако това не ти носи удоволствие и радост, предлагам ти алтернатива.

Да се концентрираш върху постоянството означава да търсиш начини да се придържаш към плана си – дори само на 10 % от него.

Например:

– да изядеш поне една порция белтъчини днес;

– да изядеш поне една порция зеленчуци днес;

– да се раздвижиш поне за 5 минути днес;

– да се храниш поне малко по-бавно;

– да изпиваш чаша вода преди всичко останало сутрин;

– да хапваш по-малки порции за десерт и да имаш десерти по-рядко.

Тези действия могат да изглеждат мимолетни и неамбициозни, но именно това ги прави изпълними. Изпълнимите неща, когато се повтарят достатъчно пъти, водят до осезаема разлика. Те също така стават по-лесно неизменна част от твоята рутина, така че са след време започваш да ги правиш автоматично. С времето, тези повтарящи се действия се превръщат в част от теб самата – вместо да бъдат ежедневна борба с недостижими очаквания (тук е моментът да се запиташ и откъде идват подобни очаквания).

Малките действия, които изпълняваш с постоянство, водят до забележими и дълготрайни резултати. Обратно, ако се люлееш между бездействие и наваксване, между всичко или нищо, много вероятно е да влагаш много повече усилия за по-малък резултат.

Каквито и цели да преследваш, процесът се състои в ежедневните моменти на избор – и ти трябва да преминеш през него. Ако през този процес се чувстваш под напрежение, изтощена или отчаяна, дали наистина целта ти си струва тези ежедневни емоции?

Очаквай. Подготвяй. Планирай.

След като прочетеш това, прегледай календара си.

– Какво очакваш да се случи в близкото бъдеще?

– Как можеш да си помогнеш, за да останеш в правия път?

– Какво трябва да сториш днес… и утре… и в следващите няколко дни, за да ти е по-лесно да правиш малки, но разумни и постоянни крачки напред?