Както споделих в последните две статии (тук и тук), основните причини да изпитваме неустоими желания, да преяждаме и да се храним от скука, са две. Едната е свързана с физиологията, а другата – с емоции, чувства, усещания, мисли.

И така, появява се неустоимо желание за каквато и да е храна. Или след хранене усещаме, че трябва да продължим да се храним. Първото нещо, което трябва да направим, е да спрем и да проверим дали не сме гладни. Ако не сме се хранили 4-5 или повече часа, вероятно сме гладни. Ако не сме се заситили добре на последното хранене, вероятно сме гладни. В такива случаи просто трябва да се нахраним с пълноценна храна и да се заситим без да преяждаме. Неустоимите желания ще преминат и ще спрем да мислим за храна.

Възможно е обаче скоро да сме се хранили и въпреки това да имаме желания за определена храна. Или да не можем да спрем да се храним. Подобни импулси обикновено са свързани с някаква емоция. Според клиничния нутриционист Стефани Додие, 75% от случаите на преяждане или неустоими желания за храна са свързани с емоции.

В такива случаи е важно:

  • да си кажем, че няма проблем да изядем какво искаме, но след малко;
  • да сменим местоположението си – да отидем в другата стая или в тоалетната, или да излезем навън – би било особено полезно да отидем на място с изглед към природата или сред природата;
  • да притихнем, да вдишаме и издишаме няколко пъти;
  • да разберем как се чувстваме в момента и какво ни е предизвикало да се чувстваме по този начин.

Целта на тези действия е да се прекъсне връзката с емоцията, която причинява желанията за храна. Докато изпитваме емоцията, ние обикновено се асоциираме с нея. Когато прекъснем тази връзка, тогава можем да видим емоцията отделно от нас, да размислим какво се случва и да вземем съзнателно решение как да подходим.

Когато се усетиш малко по-спокойна, опитай да разбереш какво се случва с теб и какво те кара да търсиш тази храна.

Може би скорошен имейл, разговорът с колежката преди малко, изтощението от работния ден или негдуванието, че децата вкъщи постоянно разхвърлят, след като си подредила.

А в случаите, когато преяждаш, опитай да усетиш момента, в който си сита и след това започваш да се тъпчеш. Кажи си на ум или на глас “Сита съм, но искам да продължа”. Ако имаш възможност, изпълни горните 4 стъпки – да си кажеш, че можеш да продължиш след малко, да смениш мястото, да дишаш. След като се успокоиш, разбери как се чувстваш в момента и дали е имало нещо през деня или дори в последните няколко дена, което предизвиква у теб усещания като страх, несигурност, безпокойство, обида, тъга… Не е задължително усещането да е негативно. Може да е голяма радост, облекчение или любов. Понякога човек се затруднява да преработи и положителните емоции.

Неустоимите желания са знак от тялото. То ни съобщава, че се нуждае от нещо. Ако не спрем, за да направим равносметка от какво точно имаме нужда, тези желания ще ни преследват – като малкото дете, което не спира да настоява, докато не получи това, от което се нуждае. Може да се нуждаем от почивка, от време за себе си, от радост или любов, или от вдъхновяващо и смислено занимание. Понякога ще осъзнаваме от какво точно имаме нужда, но няма да можем да я задоволяваме с нещо друго, освен с храна. Знай, че това е абсолютно нормално и в това няма нищо лошо.

С времето и опита ще се научиш да се свързваш по-добре с тялото си, да разбираш своите нужди и да им отговаряш подходящо. Засега целта е се научиш да спираш, да се отделяш от емоцията и да правиш равносметка какво може да я е причинило.

При сегашните обстоятелствата е напълно възможно неустоимите желания, преяждането и храненето от скука да се засилят. Искам да бъда до теб в това трудно време и затова реших да проведа безплатен уебинар на тема “Как да се храним умерено по време на карантината”. Той ще се проведе на 11. април (събота). Тогава ще дам практически насоки и упражнения, които да ти помогнат да се храниш умерено, балансирано и без прекаляване през този период.

Подробности и записване за уебинара ще намериш тук:

Безплатен уебинар: “Как да се храним умерено по време на карантината”

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

17 − 1 =