“Алиса:
– Това е невъзможно.
Лудият шапкар:
– Само, ако вярваш, че е невъзможно!”
от филма “Алиса в страната на чудесата”, 2010 г.
Вярваш ли, че промяната е възможна?
Въпросът ми вероятно ти изглежда наивен, но точно сега е моментът да спреш и да се замислиш: “Наистина ли вярвам, че е възможно да се променя?” Има причина да настоявам да го направиш – нашите мисли създават света около нас. Огледай се – столът, масата, компютъра, дивана; всеки филм, песен, книга или концерт – всичко първоначално е било мисъл.
Мислите провокират чувства, чувствата – действия, а действията – резултати.
Но под мислите има по-дълбока сила, която контролира живота ни. Тя оформя мислите и чувствата, диктува нашето поведение – колко спим, с какво се храним, колко се движим, какво казваме на себе си и на другите, какво правим със своето време и енергия. Тази сила определя усещането ни за себестойност, здравето, качеството на връзките ни, подхранва емоциите и определя дали ще живеем живот, изпълнен с радост, постижения и принос, или живот изпълнен с болка, вина и страдание.
Това е силата, която насочва всяко наше действие и начина, по който възприемаме и реагираме на света. Тя се нарича вяра. В тълковния речник първото значение на думата “вяра” е “убеденост, увереност”. Вярата е мисъл, която съзнателно или несъзнателно сме решили, че е ИСТИНАТА за нас. Тя е основата на нашата реалност, на нашите усилия и резултати. Затова е правилно да кажем:
Вярванията ни оформят мисли. Мислите провокират чувства, чувствата – действия, а действията – резултати.
За да решим житейски проблем или да постигнем цел, първо трябва да направим промяна на ниво вярвания. Когато променим своите вярванията, ние променяме съдбата си.
Варванията ни определят нашето поведение, нашите резултати, като:
- влияят на нашите физика, емоции, дух, интелект и култура;
- контролират тялото и реакциите ни в решаващи ситуации, например при критика или благопроятни възмoжности;
- подсказват какво да забелязваме и върху какво да се фокусираме, кое какво означава и какво да направим;
- определят начина, по който тълкуваме света около нас и събитията от живота.
Нещо повече: всяко вярване има определени последствия. То или ни лекува, или ни вреди; помага или пречи в стремежите и мечтите ни; превръща се в ограничение или освобождаване. Няма значение кое е вярно – важното е в какво вярваш.
Но дали това означава, че ако вярваме силно, ще постигнем всичко, което искаме? Съвсем не. За да постигаме целите и мечтите си, трябва да действаме с постоянство, винаги да търсим начин и да се отдадем на процеса. Но едно е сигурно: ако не вярваме, че нещо е възможно, то не е. В момента, в който си кажем “Това е невъзможно”, “Не мога”, “Това не важи за мен”, “Никога няма да се получи”, ние даваме команда на мозъка си да се изключи за възможностите.
Никой не е съвсем наясно какви са истинските възможности на човек. Знаем само, че ограниченията във вярваният ни гарантират ограничения в резултатите. Трябва да променяме вярванията си така, че да ни помагат, а не да ни пречат по пътя на промяната. Преди да започнем обаче, е важно да разберем откъде идват.
Накои от основните ни вярвания се оформят по време на значими емоционални преживявания, най-вече в детската възраст. Като деца, точно както се учим да ходим и да говорим, се учим и в какво да вярваме. Учат ни хората около нас – родители, учители и други хора, с които прекарваме най-много време. След това малко по малко започваме да попиваме идеите за себе си, за хората около нас, за културата и обществото, за любовта, здравето, работата, тялото, парите, религията и за всичко останало. Най-важното от този процес е, че ние програмираме мозъка за нашите способности. Повечето от нашите най-дълбоки убеждения сме придобили невинно от другите, което е неизбежно. Но като възрастни, не сме отделили време да ги проучим, да ги поставим под въпрос и да направим избор. За съжаление, част от тях имат обратен ефект върху това, което се опитваме да постигнем.
Нека сме наясно. Родителите, учителите и всички други, които са се грижили за нас, вероятно са правили най-доброто, на което са способни. Всеки от нас прави най-доброто, на което е способен. Обвиненията и негодуванието нямат място тук. Споделям го, за да насоча вниманието ти към това колко е важно обкръжението, в което живеем, защото то продължава да ни влияе и сега, когато сме възрастни. Човек трябва да се обгради с разбиращи и подкрепящи го хора, особено когато се намира в процес на промяна и се опитва да изгради нови, по-полезни и пo-гъвкави вярвания.
Всички вярвания са избор, който може да бъде променен.
Можем да изберем да заменим вярванията, които ни пречат и причиняват страдание с такива, които ни служат и помагат. Това се отнася до всички вярвания – без значение дали са възприети съзнателно или подсънателно. По този повод препоръчвам да потърсите информация за науката “невропластичност”. Тя доказва, че умовете ни са изключително адаптивни и податливи на промяна именно тогава, когато се фокусираме върху действието, повтаряме го всеотдайно и го придужаваме със силна емоция.