Благодаря на организаторите на Международен Фитнес Фестивал България за поканата да участвам в събитието. Лекцията, която представих там и сега публикувам, бе посветена на осъзнатото хранене – тема, на която посвещавам все повече време и внимание.

Здравейте, приятели,

   Тук съм, за да говоря за пътя към осъзнатото хранене. Ще оставя на вас да прецените дали това е порeдната мода или естествен отговор на манията по диетите. И понеже започвам с хранене и диети, бих искала да разбера какво е вашето мнение по въпроса “Коя е най-добрата диета”?

   Нисковъглехидрaтна, високомазнина, вегетарианство, разделно хранене и т.н.
Няма единодушно мнение за това кой начин на хранене е най-добрият. В същото време това е моментът в човешката история, в който сме най-образовани по отношение на своето хранене. И въпреки това много хора са объркани и се лутат в противоречивата информация, която получаваме всеки ден и навсякъде.

   Кой от вас е правил диета, режим, или е спазвал определени правила на хранене поне веднъж в живота си? А кой иска да разбере най-добрия начин на хранене за целта, която има: да отслабне, да бъде здрав, да преодолее здравословен проблем..?

   Всеки, също като мен. Професионалният ми път като треньор и инструктор започна през 2004 година и едновременно с това – търсенето на най-добрата диета. Изпробвах какво ли не с цел да се науча да се храня чисто и здравословно. Бях вегетарианец, после веган, а след това стигнах и до вискокопротеиновите начини на хранене. Първоначално това не беше целта ми, но постепенно намерих формула, с която постигнах впечатляваща визия и постижения в залата. И изведнъж… това не ми беше достатъчно!

   Тренирах все повече и се хранех още по-чисто и стриктно, концентрирана върху онези части в тялото ми, които упорито се съпротивляваха да се променят. Живеех като дицплиниран войник във върхова форма и животът ми се въртеше околко хранене, тренировки и визия. Моята и тази на моите клиенти.

фотография © Иван Славов

   Мислих си, че съм щастлива – имах тялото, за което мечтаех и помагах на другите да го постигат. Но, ако не можех да тренирам или да се храня според моите правила, бързо се разстройвах, както и ако някой клиент спреше да е толкова отдаден на храненето и тренирането и не получаваше желаните резултати. Нямах време за семейството, приятелите или заниманията, които ме разсейваха от храненето, тренировките и работата. Но беше немислимо да пусна контрола и да си представя, че няма да бъда във формата, която ми носи самочувствие и възхищението на другите. Дори настъпващите здравословни проблеми не можеха даме убедят, че е време да се замисля… но се наложи!

   Поддържах между 10 и 12% подкожни мазнини и, след като вече една година нямах месечен цикъл, кондицията ми рязко падна. Не можех да бягам, защото изпитвах болки в корема и драстична умора дори след 10 минути бягане. Не можех да тренирам силово, защото постоянно бях отпаднала и ми се виеше свят. Засили се и емоционалното хранене: не можех да си обясня защо се храня без да съм гладна и, което е най-лошото, не можех да спра да го правя.

   Започнах работа с хомеопат, психотерапевт и ежедневни медитации. Преживях силна депресия, но постепенно започнах да се възстановявам и да осъзнавам транса, в който бях изпаднала. Невинното ми, искрено желание да живея здравословно се изроди в обсесивно-компулсивно разстройство.

   В този труден период осъзнах, че здравословен начин на живот не означава стриктни правила и тренировки за манипулиране на тялото. Здравословен начин на живот означава:

– връзка с тялото,

– движение за високи нива на енергия,

– осъзнато хранене.

   Преди да продължа към принципите на осъзнатото хранене, бих искала за момент да се спра на връзката на съвременния човек с неговото тяло. Доста малко от съвременните хора живеят във връзка с телата и емоциите си. Причините за това са много, но трите най- важни са:

– забързаният начин на живот (стремежът към постижения и придовбики създава в главите ни хаос от мисли, емоции и проекти),

–  удобствата (получаваме това, което искаме, бързо и лесно; ставаме мързеливи и разчитаме на експерти, сензации и чудеса, които ни насочват какво да правим с живота си),

– сравнението с другите (медиите и социалните мрежи налагат определена визия и ние искаме да сме такива; много често тази визия е нереална или е плод на усилията, за които говорих по-горе).

   Докато продължаваме да препускаме, да търсим бързи решения и да се сравняваме, сме обречени да живеем в омагьосан кръг от разочарование, вина, самоунижение.
За да възстановим връзката със себе си и да чуваме истинските нужди на тялото си, е важно да:

– забавим темпото,

– намерим истинската си себестойност (която няма нищо общо с това как изглежда тялото ни),

– станем експерти на собственото си тяло,

– уважаваме тялото си и да се грижим за него, заради начина, по който то ни служи.

   Да уважаваме сигналите и нуждите на тялото си е основен принцип и на осъзнатото хранене. Преди да продължим, трябва да разясним какво всъщност е “осъзнато хранене”. Представете си някой, който се справя с храненето си без усилия. Кой е този човек и кои са онези едно-две неща, които ви правят впечатление по отношение на неговото/нейното хранене? Ако вие трудно или не познавате такъв човек, представете си как се хранят малките деца. Какво прави впечатление?

   Обикновено ядат, когато са гладни. Спират, когато са се нахранили. Ако нещо не им харесва, го изплюват.

   С много малки изключения, всички ние сме се родили със способността инстиктивно да се храним по този начин. Хората, които се хранят по инстинкт, обикновено:

– се хранят, когато са гладни (хранят се, когато тялото им има нужда от енергия),

– спират да се хранят, когато са сити (това са хора, които ще оставят дори много вкусна храна в чинията си, ако са се нахранили),

– хранят се бавно и дъвчат повече,

– ядат каквото им се яде,

– не се хранят, когато не са гладни (при тях лиспва емоционалния тип хранене),

– живеят активно (това не означава че непременно спортуват).

   Това са нещата, върху които трябва да се концентрирате, ако искате да си пропомните своето инстинктивно хранене. Имайте предвид, че може да отнеме известно време да възстановите истинските сигнали на тялото за глад и ситост, за това кои храни как ни засищат. Всяко тяло реагира различно на различните храни. То може да реагира различно и към една и съща храна по различно време през деня, през различните сезони на годината и в различните стадии от живота.

   Щом изберете този път, съветът ми е да променяте само едно нещо наведнъж. Колкото повече неща предприемате едновременно, толкова по-малък е шансът да успеете. Решите ли да промените всичките си навици наведнъж е 100% сигурно, че ще се провалите. Когато променяте само един навик, шансът за успех е над 80%.

Ако искате да се ръководите от усещането за глад, обърнете внимание:

– къркори ли ви корема,

– имате ли главоболие,

– чувствате ли се раздразнителни или разтреепрени,

– чувствате ли се препълнени?

Ако прецените, че ще ви води усещането за ситост, започнете да изследвате какво означава да сте сити на 50, 60, 75 и 80%.

   Ако ви се случи да се чувствате пълни на 90, 100 или 120% не се критикувайте, а само изследвайте, наблюдавайте. Преценете кой вариант ви устройва най-добре, така че след като се нахраните да:

– се чувствате по-добре, отколкото в началото на храненето,

– се чувствате задоволени,

– имате енергия за ежедневните занимания и да останете активни,

– имате добра концентрация,

– сте сити поне 3-4 часа,

– не мислите за храна, докато не огладнеете отново.

Ако изберете да започнете с начина по който се храните:

– хранете се в спокойна обстановка, не гледайте телевизия, не четете, не се разсейвайте;

– дъвчете, докато усетите, че храната се е смелила напълно в устата ви;

– оставяйте приборите след всяка хапка, наслаждавайте се на вкуса и на аромата на храната;

– обмислете хранителни ритуали: молитва, разглеждане на цветовете, усещане на мириса, благодарност и мисли за хората, които са я отгледали и приготвили.

Ако започнете с наблюдение дали се храните по емоционални причини, то преди да сложите храна в устата си, спрете и помислете:

– гладен/гладна ли съм,

– чувствам ли притеснение, яд, стрес, тъга, щастие?

   Обмислете какво се е случило преди малко или по-рано през деня, може би вчера… Или просто се сетили за нещо, което ви притеснява. Нуждата да се успокояваме с храна е нормална, човешка. Когато сме били бебета и сме плачели, едно от нещата, с които са ни успокоявали, е да ни дадат храна.

   И ако разберете истинската причина зад желанието за хранене и въпреки това искате да изядете определена храна, направете го осъзнато! Преди време, в продължение на няколко месеца изпитвах силно безпокойство и нищо не можеше да ме успокои така, както храната, предимно хрупкавата. Вместо да си забранявам и да се ограничавам, започнах работа на друго ниво. Стараех се да остана във връзка със себе си, да бъда самосъстрадателна към тревогата, да приемам и обичам себе си такава, каквато съм – тревожна, слаба и имаща нужда от подкрепа и разбиране жена. С намаляване на тревогата и подреждането на емоциите, храненето ми постепенно се нормализира.

   Ако изберете да махнете ограниченията и да ядете това, което ви се яде, много е вероятно първо да започнете да ядете в несвяст всичко, което сте си забранявали.

   В моя случай, първата седмица изкрах на кисело мляко с вафли “Хармоника” : ) После дойде ред на “скаличките” и въобще на въглехидратите, които си бях забранявала. В същото време не ми се ядаха храните, с които бях прекалявала преди това, например месо… Но постепенно всичко се нормализира. Много хора се страхуват, че когато започнат да ядат безразборно, ще надебелят. Аз също качих няколко килограма, но се оказа, че в страха ми надебеляването e много по-голямо, отколкото в истинския живот.

   Всъщност, желанието да се храним с некачествени храни постепенно изчезва, когато знаем, че всичко е позволено. Когато подхождаме към храненето с любов и уважение, няма как да направим грешния избор, а теглото ни се регулира по естествен начин, в зависимост от нуждите на тялото. Когато усвоим умението да чуваме тялото си, ще забележим, че то търси ценните, истински хранителни вещества. Желанието за рафинирана храна, пълна със захар и сол, e функция на неразбраните и пренебрегнати емоции.

Ако решите да водите активен начин на живот, движете се и спортувайте така че:

– да изпитвате удоволствие (не го правете насила!),

– да имате енерия и настроение за ежедневните ангажименти, за контактите със семейството и приятелите, за хобита и за личното време.

   Спортът е прекрасно нещо, когато използваме правилно – за да повишаваме нивата на енергия и да се чувстваме добре, а не за да контролираме теглото или формите си.

   Ние сме уникални и красиви такива, каквито природата ни е създала. За да подобрим живота си, трябва да възстановим връзката със себе си и да чуваме истинските си нужди.

   Препоръчителни материали: