Празничните дни около 22. септември за пореден път донесоха емоции и приключения. Тазгодишното пътуване ни отведе на южните склонове на Стара планина, Розовата долина и яз. Жребчево, откъдето споделяме снимки и спомени.
Благодарим на всички, които се присъединиха към това страхотно преживяване, както и на Живко, Калин и Теодор от “Хемус адвенчър”, които го направиха неповторимо.
Ден първи: Дървета, камъни, селфита. Снимка от “Мъжкия камък” до Бузовград.
Още камъни, още снимки: тракийският мегалит “Вратата на слънцето”.
По примера на малките тракийчета.
Ден втори: Ждрелото на р. Енинска по пътя към скално-въжените приключения.
Започнат ли да раздават каски, въжета и карабинери…
… става интересно. Въженце тук, клонче там, ленти и тролеи.
И ако някой скучае: малко балкански гранит за катерене.
Колко лесно се обяснява, стъпил стабилно на земята.
Няколко метра по-горе и балансирайки върху въже, краката отказват да слушат.
Вечерна разходка около язовир Копринка. Нерядко изгелждаше дъждовно, но така и не заваля.
Няколко фази на левитацията – сутрешна тренировка за най-ранобудните.
И задължителна разтяжка за най-обраните и ерудираните, под строгия поглед на помощник-треньора ; )
Сухи тренировки, урок първи: греблото сочи по посока на водоема.
После всички навлизаме по двойки и започваме да се караме помежду си…
… преминаваме през това малко разбъркване в центъра на терена…
… докато не постигнем пълен синхрон. Браво!
Новата песен в репертоара: “Греби, народе възродени!”